Самотворен, сълзотворен,
отворен, затворен си...
И преплиташ, заплиташ,

Разстояния, отстояния,
влияния и неразгадания...
Като тежка тюлена плоха,

Ти си неясен в ясното,
и ясен в прекрасното!
И пурпурно-сив,

Не съществуваш в дни от седмицата,
не си рецепта непозната,
не си и заклинание...

Туптиш, пулсираш,
в мене винаги се взираш!
И болка си и радост,

Ти ме научи да обичам,
с теб до края на вселената ще тичам!
Изпълваш ме с изненади

Чудат си ти,
но истински и
неизменен,

Несъвършена съм,
това е,
но затова пък

Ти идваш винаги без
никаква симпатия,
неканена и твърде нежелана,

Отново се връщам на въпроса за мечтите и желанията...
Едва ли ще ви кажа нещо ново, но държа да акценитарм, че ако всеки ден даваме нов тласък на блянуваните, измъчващите ни, заспалите или немирни желания, то със сигурност те ще станат ре...

Мечтая,
преди да е поникнало
на цветето стеблото,

Очакваме новата 2008г. Не знам какво ни предстои, надявам се само хубави неща...
Отмина Коледа, сега очакваме Дядо Мраз! Или както искате го наречете.